Новото районно деление на България: какво се променя от 2027 г. (и какво остава същото)

Министерството на регионалното развитие и благоустройството внесе за обществено обсъждане проект, който от 1 януари 2027 г. заменя досегашните шест района за планиране с четири по-големи региона. Целта е новото деление да съвпадне с европейската класификация NUTS 2 и да улесни усвояването на средства от европейските фондове.

Накратко: Променя се само статистическото деление за планиране на средствата от ЕС. Границите на всичките 28 области и на 265-те общини остават абсолютно непроменени.

Защо се променя районирането

Досегашните шест района за планиране (Северозападен, Северен централен, Североизточен, Югоизточен, Югозападен и Южен централен) съществуват от 2000 г. и определят как се разпределят евросредствата по региони. Част от тях обаче излязоха извън европейските прагове за население и БВП на глава от населението, което усложнява кандидатстването по програмите на ЕС. Новото деление групира областите в четири по-балансирани мегарегиона, без административен център и без собствена администрация — те остават статистическа рамка, а не нова управленска структура.

Четирите нови региона

Регион	Области
Дунавски	Видин, Монтана, Враца, Плевен, Ловеч, Габрово, Велико Търново, Русе, Разград, Силистра, Търговище
Черноморски	Добрич, Варна, Шумен, Бургас, Сливен, Ямбол
Югозападен	София-град, Софийска област, Перник, Кюстендил, Благоевград
Тракийско-Родопски	Пазарджик, Пловдив, Стара Загора, Хасково, Кърджали, Смолян

Проектът мина обществени консултации и срещи с регионалните съвети през юли–август 2026 г. и предстои приемане от Народното събрание, преди да влезе в сила от началото на 2027 г. За консултантски фирми, работещи по проекти с европейско финансиране, това означава преразглеждане на регионалните справки и презентационни материали още сега — преди новите граници да станат задължителни.

Какво НЕ се променя

Важно е да се разграничи районирането за планиране от истинското административно-териториално деление на страната:

Областите (28 на брой) си остават същите, със същите граници и областни центрове.
Общините (265 на брой) също не се пипат — картите в каталога остават напълно актуални.
Промяната засяга единствено статистическото ниво НАД областите — начина, по който Брюксел и МРРБ групират областите за целите на регионалната политика и фондовете на ЕС.

А старите шест района?

До влизането на новото деление в сила старото деление на шест района остава официално и картите му запазват стойност като справочен материал за общински и областни администрации, консултантски и проектантски фирми, работещи с регионалното развитие — особено полезни за онагледяване на прехода между старото и новото райониране в отчети и презентации:

За общински и областни администрации, консултантски бюра и фирми, работещи с регионално планиране, най-сигурният избор за офиса си остава актуална карта на областите или на общините — тяхната геометрия няма да се промени нито тази, нито следващата година.